На лов за Търтуик

Тузуга неискаше такъв тип покемон.Всъщност вече никакъв покемон неискаше.Каза на Шейлос да престане и да си намери по-добър трейнер.След,което пордължи да седи на пъна замислен.

Момчето помислило,че иска да го заведе при дървото и колко и да неискаше го грабна и го занесе при дървото като там видя...

Изведнъж всичко се преобърнало в сърцето на Тузуга.Като го видял отново възвърнал любовта си към покемоните.За щастие носел бинт и понеже майка му била доктор на покемоните въпреки,че не работела в покемон центъра знаел как да се погрижи за рани.Майка му го бу уборудвала с какви ли не спреьове,а най вече за рани.напръскал крилцето на Старли и раната се затворила.След,което момчето извадило своя покедекс и поискал да види атаките на Старли зцащото много обичал летящият тип покемон.

Момчето решило да пробва да го хване и го попитал:
-Не те задължам,но си добре дошъл в моят отбор.Разбирасе ако искаш.За да е да изкълвеш по дървото два пъти,а за не само веднъж.

Тузуга разбрал намека и хвърлил покебола внимателно.Минало му през ума,,че старли може да му върти номер и ако беше така никога,никога нямаше да има вяра на покемоните освен на своя Чим-Чар.

Момчето радостно си тръгнало.

Тузуга чул влаченето на Шеелос и се объранл.След,което го попитал:
-Да не би наоколо да има още един ранен покемон?Или пък се опитваш да ми покажеш къде има Търутик ли?

-Ами добре тогава чао-и момчето излязло от гората.